Зебра

Той е интересен. Сигурно е под наем.
Докато я чака е успял да преброи стъпките на коня,
но понеже КОНЯТ е паметник,
вероятно се е затруднил да открие
дали са били отмерени, напълно сигурни,
или са спрели в едно размърдване на задника.



Докато я чака образът й трепка
по самия ръб на съзнанието му. Красива и гола.
По-гладка от камъче. Прозрачна, с устни
като розови анемонии. Невероятна е.
Но сигурно излиза и с друг. Буквално -
с когото и да е. Няма значение дали с мъж или жена.

Когато идва, я приема предпазливо
с леко покашляне. Вече е намислил
извинителната причина да се откаже.
В края на краищата - има това право.

* * *

(Малко е нервен -
прям или груб, това е мъжът.


Той поглежда всяка жена,
изпречила се пред погледа му
и се пита каква ли ще е в леглото -
и евентуално продължава
да се пита каква ли би била
в леглото с НЕГО.
Не знам какво точно
поражда приятелството
между мъж и жена.
Според мен
мъжете не са склонни
към приятелство с жена.)


Copyright © от Лина Букова

Всички права запазени



снимка Nicolas Evariste