В моменти, когато нощта е дълбока ти се струва, че виждаш само в черно и бяло. Когато всичко е толкова тихо, че не можеш да чуеш дори шума на тръбите в банята, тези моменти, когато разбираш колко крехко е всичко. Тогава може би си спомняме други моменти, когато сме били малки деца и сме се сгушвали под завивките в легълцата си - от страх да не ни изяде тъмнината.
Когато и най-тихите звуци се ни се стрували призрачни.
