Той е интересен. Сигурно е под наем.
Докато я чака е успял да преброи стъпките на коня,
но понеже КОНЯТ е паметник,
вероятно се е затруднил да открие
дали са били отмерени, напълно сигурни,
или са спрели в едно размърдване на задника.
Докато я чака образът й трепка
по самия ръб на съзнанието му. Красива и гола.
По-гладка от камъче. Прозрачна, с устни
като розови анемонии. Невероятна е.
Но сигурно излиза и с друг. Буквално -
с когото и да е. Няма значение дали с мъж или жена.
Когато идва, я приема предпазливо
с леко покашляне. Вече е намислил
извинителната причина да се откаже.
В края на краищата - има това право.
* * *
(Малко е нервен -
прям или груб, това е мъжът.
Той поглежда всяка жена,
изпречила се пред погледа му
и се пита каква ли ще е в леглото -
и евентуално продължава
да се пита каква ли би била
в леглото с НЕГО.
Не знам какво точно
поражда приятелството
между мъж и жена.
Според мен
мъжете не са склонни
към приятелство с жена.)
Copyright © от Лина Букова
Всички права запазени
снимка
Nicolas Evariste
В моменти, когато нощта е дълбока ти се струва, че виждаш само в черно и бяло. Когато всичко е толкова тихо, че не можеш да чуеш дори шума на тръбите в банята, тези моменти, когато разбираш колко крехко е всичко. 
