ще ти се прииска да си отвъд стените на познатия ти уют.Да затвориш вратата зад себе си, и да тръгнеш. Просто да тръгнеш.
Да се видиш с приятели, или сам да скиташ безцелно по улиците, да си купиш най-новата книга, или да седнеш в парка и просто да гледаш как някоя катерица прескача от клон на клон с желъд в устата;
или кучето, което размахва опашка, защото е наградено с разходка;
и майката, с преливаща от обич количка - бебето в нея с току-що поникнали два предни зъба - да срещнеш усмивката на живота.
Никога не можеш да си сигурен какво точно си искал да направиш, но е напълно възможно да осъзнаеш,че си една част от действителността, сред множеството
непознати, които минават по същия път, по който и ти си дошъл, макар и съвсем случайно.
Copyright © от Лина Букова
Всички права запазени
No comments:
Post a Comment