черно

Моят ден е един потънал континент
плаващ в невидим въздух,
като смърт на светлината


с ръце от дим, попиващи сълзи
от отражението на луната
и е почти невъзможно да се говори за изгреви.



* * *

now


тишината е музика
в нощното шкафче на сънищата.

Ще ти изпее песен,
непята никога преди...




Copyright © от Лина Букова

Всички права запазени