всичко е много ярко, много съкровено,
в близост до истината и най-важно -
това е всичко,
което ни остава от пролетта и лятото -
с горчивия вкус на борови игли,
пикантно-сладкия мирис на късни цветя
от палитрата на залеза,... червено злато,
опал и мъгла, и земята, пришита към небето
с тънките нишки на топлия дъжд.
Обичам есента, когато съм сама.
Нуждая се от това освобождаване,
нуждая се от моята доза усамотение ...
No comments:
Post a Comment